От 2026 г. търговията на Биткойн и криптовалутите навлиза в нов регулаторен етап, в който отчетността и данъчната прозрачност стават системно изискване, а не изключение.
С влизането в сила на Crypto-Asset Reporting Framework (CARF), разработен от международна организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с подкрепата на Г-20, крипто борсите и редица доставчици на услуги са задължени да идентифицират клиентите си, да установяват тяхната данъчно пребиваване, да събират подробна информация за крипто транзакции, включително обмени между криптоактиви, крипто–фиат операции и определени трансфери.
В рамките на Европейския съюз този глобален стандарт се прилага чрез директивата DAC8 (Директива за административно сътрудничество 8), която разширява режима на автоматичен обмен на информация между държавите членки и включва крипотовалутите в данъчната отчетност по подобие на банковия сектор.
За България това означава пряко включване в общоевропейската система за крипто данъчна прозрачност. Новите правила се наслагват върху вече действащата рамка на MiCA и националното законодателство за пазарите на криптоактиви, като поставят ясни задължения както за платформите и посредниците, така и косвено за потребителите и инвеститорите.
Периодът, в който криптовалутите се възприемаха като дигитални активи с ограничима или трудно проследима данъчна видимост, на практика приключва, а фокусът се измества към съвместимост, контрол и отчетност в международен мащаб.
Въпреки това определени лични peer-to-peer трансакции между частни лица извън регулирани платформи остават извън обхвата на автоматичния обмен на информация и не могат да бъдат спрени или регулирани.
Какво е CARF и Защо Крипто Борсите Започват да Докладват Транзакции
Crypto-Asset Reporting Framework (CARF) е новият глобален стандарт за данъчна отчетност на криптоактиви, разработен от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с подкрепата на държавите от Г-20. Неговата основна цел е да запълни регулаторната празнина, създадена от бързия растеж на крипто пазара и възможността криптоактивите да се държат и прехвърлят без участието на традиционни финансови посредници.
До този момент именно тази децентрализирана структура затрудняваше данъчните администрации да получават надеждна информация за доходи и капиталови печалби от криптовалути, особено при трансгранични операции.
CARF е отговорът на този проблем — рамка, която въвежда стандартизирано събиране и автоматичен международен обмен на данни, подобно на вече познатия модел при банковите сметки чрез Common Reporting Standard (CRS).
От 1 януари 2026 г. крипто борси, брокери и определени доставчици на услуги в първоначално 48 юрисдикции, включително държавите от ЕС и Обединеното кралство, са задължени да започнат незабавно събиране на данни за своите клиенти и техните транзакции. Първият реален обмен на тази информация между данъчните администрации ще започне през 2027 г., но отчетният период стартира още с календарната 2026 г.
В рамките на Европейския съюз този глобален стандарт не се прилага самостоятелно, а е въведен чрез отделна европейска правна рамка. Именно тук CARF се „превежда“ на езика на европейското право чрез директивата DAC8, която разширява режима на автоматичен обмен на данъчна информация и адаптира глобалните изисквания към особеностите на вътрешния пазар на ЕС.
За България това означава не просто международен ангажимент, а конкретни срокове, обхват и задължения, заложени в европейското и националното законодателство.
Какво изисква CARF от крипто борсите и посредниците
В рамките на CARF се въвеждат нови процедури за идентификация и отчетност, които поставят крипто сектора на равни начала с традиционните финанси. На практика платформите трябва да:
- идентифицират клиентите си и да установят тяхното данъчно пребиваване;
- събират данъчни идентификатори;
- записват и съхраняват информация за крипто–фиат сделки, обмени между криптоактиви и определени трансфери;
- подготвят данните в стандартизиран формат за бъдещ автоматичен обмен между държавите.
CARF на практика се стреми да елиминира възможността използването на чуждестранни или „екзотични“ платформи да служат като средство за прикриване на печалби.
За големите международни борси като Coinbase и Kraken подготовката за този режим започна още преди повече от година, но за по-малките платформи разходите за съответствие са значителни и създават риск от консолидация или отпадане от пазара.
Важно е да се отбележи, че CARF е насочен основно към регулираните посредници. Определени лични peer-to-peer сделки между частни лица, извършвани извън платформи, не попадат директно в обхвата на автоматичното докладване. Въпреки това общата посока е ясна: крипто пазарът навлиза в ера на институционална прозрачност, в която отчетността се превръща в структурен елемент, а не в изключение.
DAC8 в ЕС: Срокове, Обхват и Как се Прилага в България
Директивата DAC8 представлява европейския механизъм, чрез който глобалният стандарт CARF се въвежда в правната рамка на Европейски съюз. Тя е осмото изменение на Директивата за административно сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане и има за цел да разшири автоматичния обмен на информация, така че да обхване и криптоактивите.
С това ЕС отговаря на структурния проблем, породен от децентрализирания и трансграничен характер на криптовалутите, който дълго време ограничаваше ефективния данъчен контрол.
Срокове и Прилагане
DAC8 беше приета през октомври 2023 г., а държавите членки са задължени да я транспонират в националното си законодателство до 31 декември 2025 г. Реалното ѝ прилагане започна от 1 януари 2026 г., като именно 2026 г. е първата отчетна година.
Данните за тази година ще бъдат събрани от доставчиците на крипто услуги и подадени към националните данъчни администрации, а автоматичният обмен между държавите членки трябва да се осъществи до 30 септември 2027 г.
Обхват на DAC8
Директивата има широк обхват и се основава на дефинициите в регламента MiCA. В нея попадат:
- криптовалути, емитирани по децентрализиран начин, включително Биткойн (BTC);
- стейбълкойни, включително токени за електронни пари;
- определени NFT, когато те функционират като инвестиционни или платежни инструменти;
- крипто–фиат операции, обмени между криптоактиви и релевантни трансфери.
Задължени да докладват са т.нар. Reporting Crypto-Asset Service Providers (RCASP) – борси, брокери и други посредници, които обслужват клиенти, данъчно резидентни в ЕС. Те са длъжни да прилагат процедури за идентификация, да установяват данъчната резидентност на клиентите си и да докладват информацията към съответната национална администрация.
Какво Означава Това за България?
За България DAC8 означава пълно включване в европейската система за автоматичен обмен на информация за криптоактиви.
Националната рамка вече е изградена около MiCA и Закона за пазарите на криптоактиви, като Комисията за финансов надзор играе ключова роля в надзора над доставчиците на услуги. Данъчният елемент обаче попада в обхвата на НАП, която ще получава информация както от български, така и от чуждестранни платформи, обслужващи български данъчни резиденти. По отношение на данъчното облагане:
- физическите лица в България дължат 10% данък върху реализираните печалби от продажба или обмен на криптовалути;
- юридическите лица се облагат с 10% корпоративен данък върху печалбата, като криптоактивите се третират като финансови активи;
- задължението за деклариране съществува независимо дали информацията е получена автоматично по линия на DAC8.
DAC8 не въвежда нов данък върху криптовалутите, а ново ниво на видимост и координация между държавите. В комбинация с CARF тя цели да предотврати данъчни измами и укриване на доходи в мащаб, който досега беше трудно постижим.
За българските инвеститори това означава по-малко регулаторна неяснота, но и значително по-малко пространство за „сива зона“, особено при използване на централизирани и международни платформи.
На този фон България остава сред държавите с относително умерено данъчно облагане на крипто доходите. Сравнението с други юрисдикции показва значителни разлики в подхода – в някои страни от ЕС и извън него ефективното данъчно облагане на крипто печалбите достига между 30% и над 50%, докато в други държави криптовалутите са освободени от данък върху капиталовите печалби при определени условия.
Макар, че DAC8 уеднаквява обмена на информация, данъчните ставки остават национално решение, което създава силно неравномерна фискална среда за крипто инвеститорите в глобален мащаб.
Прозрачност Срещу Суверенитет: Какво Губим и Какво Печелим
CARF и DAC8 ясно показват посоката, в която се движи крипто секторът в Европа – към по-висока отчетност и институционална прозрачност. За държавите това означава по-лесен контрол, по-малко „слепи петна“ в данъчната система и повече данъци.
От гледна точка на обикновения потребител обаче въпросът е по-прост: кой контролира парите и при какви условия. Биткойн не е създаден, за да се избягват данъци, а за да даде възможност за самостоятелно притежание, без нужда от доверие в посредници. Когато достъпът до криптовалутите минава изцяло през регулирани платформи, тази идея постепенно се размива.
Истинската промяна след 2026 г. не е в данъчните проценти, а в избора. Избор между удобството на напълно регулираната среда и поемането на лична отговорност чрез самостоятелно съхранение и разбиране на правилата. Прозрачността сама по себе си не е проблем – проблемът възниква, когато тя замества финансовия суверенитет, вместо да съществува редом с него.
В този смисъл CARF и DAC8 не са „краят на крипто“, а тест за зрелостта на пазара и на самите потребители. Онези, които разбират принципите зад Биткойн, ще продължат да ги използват съзнателно – не само като бягство от системата, а и като алтернатива в рамките на все по-контролиран финансов свят.
“The root problem with conventional currency is all the trust that’s required to make it work.”- Satoshi Nakamoto, Bitcointalk forum (2009)
Ако тази статия ви е харесала, но искате да се запознаете с още материали от света на Биткойн и криптовалутите, не се колебайте да посетите страницата „Крипто знание” или терминологичния ни „Крипто речник”.
Източници:
Jurisdictions committed to implement the Crypto-Asset Reporting Framework (CARF)
Europian Comission – Directive on Administrative Cooperation (DAC)
Законопроект за пазарите на криптоактиви в Р.България. Приет от 51-вото Народно събрание на 20 юни 2025 г. и Обнародван в „Държавен вестник“
Х (преди Twitter)
Забележка: Информацията, публикувана в Cryptoria.bg, има изцяло образователен и информационен характер и не представлява финансова, правна или инвестиционна консултация. Нито една статия, анализ или новина на този уебсайт не следва да се тълкува като препоръка, оферта или покана за покупка, продажба или участие в каквито и да е криптовалути, дигитални активи или финансови инструменти.
Отказ от отговорност: Криптовалутите и свързаните с тях технологии са обект на висока волатилност и повишен риск. Препоръчваме ви винаги да провеждате собствено проучване (DYOR) и да се консултирате с лицензиран финансов или правен експерт, преди да вземате инвестиционни решения. Cryptoria.bg не носи отговорност за загуби или щети, произтичащи от използването на информацията, публикувана на този уебсайт.
