ЕС подписа протокол към Конвенцията от Варшава за конфискация на престъпни активи, включително крипто
Протоколът обхваща и криптоактиви от престъпна дейност, но подписването му не задейства автоматично новите правомощия за конфискация.

Европейският съюз и осем държави подписаха на 14 октомври 2026 г. в Страсбург Допълнителния протокол към Конвенцията от Варшава. Документът на Съвета на Европа разширява инструментите за проследяване, замразяване, изземване и конфискация на имущество от престъпна дейност, включително криптоактиви. Подписването се състоя по време на конференцията за киберпрестъпност Octopus.
Според официалното съобщение на Съвета на Европа първите осем държави са Грузия, Гърция, Унгария, Люксембург, Монако, Черна гора, Сан Марино и Обединеното кралство. България не е сред изброените подписали на тази дата.
Протоколът е приет на 15 май 2026 г. в Кишинев и допълва конвенцията от 2005 г. срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Подписването е първа стъпка към обвързването с новите правила; то не означава, че те вече се прилагат.
Какви правомощия предвижда протоколът за криптоактивите?
Протоколът предвижда по-широки възможности за установяване на престъпно имущество и получаване на данни от финансови институции и доставчици на услуги за дигитални активи. Фокусът е върху намирането на средствата, свързването им с конкретни лица и предотвратяването на тяхното прехвърляне или укриване.
Текстът на протокола, приложен към предложението на Европейската комисия, разделя разширената конфискация, конфискацията без присъда и мерките спрямо трети лица. При разширената конфискация съдът може да обхване имущество отвъд непосредствено свързаното с престъплението, за което лицето е осъдено, ако установи престъпния му произход.
Член 4 допуска конфискация без наказателна присъда, но изисква съдът да е убеден, че имуществото произхожда пряко или косвено от престъпна дейност. Прилагането трябва да съответства на основните принципи на националното право. Предвидени са и възможности държавите да ограничат обхвата чрез резерви.
Спешните мерки по член 6 могат да се предприемат без предварително уведомяване, когато е подходящо. Те целят запазване на активите до следващите процесуални действия. Временното замразяване не е окончателна конфискация, а липсата на присъда не премахва съдебната преценка. Член 31 предвижда право на ефективна правна защита и справедлив процес за засегнатите лица.
Предвиждат се специализирани служби за издирване и управление на активи, обмен на информация и съвместни разследвания. Жертвите и законните собственици имат приоритет при връщането на конфискуваното имущество. Суми над 10 000 евро по правило се поделят поравно между участващите държави — прагът се отнася до разпределението, а не до минимален размер за конфискация.
Кога ще влезе в сила и какво означава подписът на ЕС?
За влизането в сила са необходими пет ратификации, поне три от държави членки на Съвета на Европа. Деветте подписа от 14 октомври не изпълняват сами по себе си това условие. Съветът на Европа е отделна международна организация от ЕС, което позволява рамката да обхване сътрудничество и извън Съюза.
Европейската комисия уточнява, че протоколът е смесено споразумение: част от въпросите са в компетентността на ЕС, а други — на държавите членки. Затова е необходимо подписване както от Съюза, така и от отделните държави. Подписът на ЕС не замества националното участие.
Предстои Съветът на ЕС да реши за сключването както на протокола, така и на оригиналната конвенция. ЕС я е подписал през 2009 г., но още не я е ратифицирал. За двата документа е необходимо и съгласието на Европейския парламент.
Протоколът надгражда съществуващото сътрудничество срещу престъпните финанси. Комисията го поставя в контекста на европейската директива за възстановяване и конфискация на активи от 2024 г., правилата за взаимно признаване на заповеди от 2018 г. и пакета срещу изпирането на пари от 2024 г.
За криптоиндустрията това е отделна правна линия от лицензирането и пазарните правила по MiCA. Тук предметът е установяването и отнемането на престъпно имущество. За България само подписването от ЕС не доказва влизане в сила на новите правомощия: трябва да се проследят участието в протокола и приложимите правни процедури.
Източници:
1. Съвет на Европа — подписване на протокола от ЕС и осем държави, 14 октомври 2026 г.
2. Европейска комисия — подписването от ЕС и следващите правни стъпки, 14 октомври 2026 г.
3. Европейска комисия — COM(2026) 367 final, приложение с текста на протокола, членове 3–7 и 31
