ЕЦБ обеща поверителност за дигиталното евро, но контролът остава централен

На 10 август 2026 г. членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Пиеро Чиполоне заяви пред Лоренцо Торизи от ilsussidiario.net, че дигиталното евро ще осигурява по-висока поверителност от обикновения банков превод. ЕЦБ публикува интервюто на 24 август.

Обещанието засяга бъдещата CBDC на еврозоната, чиято възможна първа емисия се подготвя за 2029 г. Според Чиполоне Евросистемата структурно няма да може да свързва отделни потребители с техните плащания — нито онлайн, нито офлайн.

Офлайн плащанията ще наподобяват кеша

При офлайн плащане трансакцията ще се извършва директно между устройствата на платеца и получателя, без интернет връзка. Детайлите ще бъдат известни само на двете страни, което според официалното описание на ЕЦБ трябва да осигури поверителност, сравнима с плащането в брой.

Тази прилика обаче има граници. Банките и другите доставчици на платежни услуги ще извършват проверки срещу изпирането на пари при зареждането и изтеглянето на средства. Самото плащане може да остане скрито от посредниците, но достъпът до офлайн дигитално евро пак ще зависи от контролирана финансова инфраструктура.

Кешът не се нуждае от устройство, софтуерна актуализация или разрешение от посредник, за да изпълни основната си функция. Затова „подобно на кеш“ не означава равностойно на кеш.

Банките запазват самоличността зад онлайн плащанията

При онлайн трансакциите Евросистемата ще получава псевдонимизирани данни и няма да разполага с информация, чрез която самостоятелно да идентифицира платеца или получателя. Банките и другите регулирани посредници обаче ще могат да установяват самоличността на клиентите за целите на правилата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Чиполоне представя този модел като по-защитен от стандартния банков превод, при който участващите институции виждат пълните трансакционни данни. В интервюто, публикувано от ЕЦБ, той формулира позицията категорично:

“„Дигиталното евро гарантира максималното ниво на поверителност, което съвременните технологии могат да осигурят.”

Твърдението описва намерението на институцията, но не доказва необратимо техническо ограничение. Окончателната архитектура, правилата за достъп и европейската регулация все още не са завършени. Обещанието „няма да ви следим“ е различно от система, която по замисъл не позволява това да се случи.

Поверителността трябва да ограничава властта технически

Граждански организации предупреждават, че защитата не бива да зависи основно от институционална добросъвестност. В отворено писмо на Epicenter.works се настоява проследяването да бъде ограничено чрез самата архитектура — с праг за поверителност при ежедневни плащания, доказателства с нулево знание и независим преглед на изходния код.

Разликата е философска, но и напълно практическа. Правното обещание определя как властта би трябвало да използва събраните данни. Техническата гаранция поставя граница пред възможността тези данни изобщо да бъдат събирани и свързвани.

Свобода, която се предоставя от емитента и може да бъде изменена чрез закон, извънредна мярка или софтуерна актуализация, остава условна свобода.

България постави защитата на кеша в управленската програма

На 12 август 2026 г. правителството на министър-председателя Румен Радев прие управленската си програма за 2026–2030 г. Сред намеренията е конституционна промяна, която да гарантира правото на разплащане в брой, посочва анализ на „Капитал“.

Предложението все още не е приета конституционна разпоредба. Самият анализ поставя под съмнение практическата необходимост от подобна промяна, включително защото кешът вече се ползва със защита в европейската правна рамка. Появата на темата в управленска програма обаче разкрива по-дълбоко политическо безпокойство: че обещаното „съвместно съществуване“ на кеш и CBDC днес не гарантира равнопоставеността им утре.

Дигиталното евро и намерението за конституционна защита на кеша следват противоположни принципи. Първото въвежда гражданите в централно проектирана платежна инфраструктура, където поверителността зависи от техническата архитектура, законодателството и ограниченията, които институциите са готови да спазват. Второто цели да запази възможността човек да плаща без банкова сметка, устройство, интернет връзка или постоянна дигитална следа. Подобна конституционна гаранция не би спряла дигиталното евро, но би защитила правото на изход от неговата система и би затруднила превръщането му от доброволна алтернатива във фактически монопол.

Емисията през 2029 г. остава условна

Евросистемата цели да бъде готова за възможна първа емисия през 2029 г., ако необходимата регулация бъде приета до края на 2026 г. Според официалните FAQ на ЕЦБ пилотната програма трябва да започне през втората половина на 2027 г. и да продължи 12 месеца.

Окончателното решение ще бъде взето от Управителния съвет на ЕЦБ след приключването на законодателния процес. При евентуално въвеждане дигиталното евро трябва да съществува успоредно с банкнотите и монетите. Проектът се разглежда и като европейски отговор на доларовите стейбълкойни.

Дигиталното евро ще остане централно емитирано средство, разпространявано чрез регулирани посредници. Биткойн предлага различен принцип: самостоятелно съхранение, липса на централен емитент и правила, които могат да бъдат проверявани публично. Неговият блокчейн не осигурява автоматично поверителността на кеша, но не изисква доверие в обещанието на централна институция.

Истинският тест за дигиталното евро следователно не е колко убедително ЕЦБ говори за поверителност. Въпросът е дали гражданите ще разполагат с проверими ограничения върху контрола — и с реалното право да изберат пари извън тази система.

Източници:

1. ЕЦБ - Интервю с Пиеро Чиполоне
2. ЕЦБ - Digital euro and privacy
3. ЕЦБ - FAQs on the digital euro
4. Капитал - Има ли смисъл от конституционна гаранция на кеша
5. Epicenter.works - Why the Digital Euro Must Not Fail on Privacy