ЕЦБ представи три модела за централнобанкови пари в токенизираните финанси
Разликата между трите подхода е кой издава актива за разплащане и дали банковите резерви действително се токенизират.
Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), представи три подхода за използване на централнобанкови пари в токенизираните финанси. В презентацията „Central banks on-chain“ от 1 октомври 2026 г. тя сравни директното издаване на токенизирани резерви, свързването на съществуващи платежни системи с блокчейн платформи и използването на частен посредник.
Представянето е част от конференцията „The Future of Money“ в чест на Чарлз Гудхарт, проведена в Bank of England в Лондон. То развива позицията на Шнабел от Джаксън Хоул през август, а не обявява три новоприети регулаторни режима.
Три модела с различен издател и място на резервите
Сравнението на слайд 7 показва защо „пари в блокчейн“ не означава една и съща конструкция във всички случаи. DLT е технологията на разпределения регистър, върху която могат да се прехвърлят токенизирани активи.
| Модел | Резерви и актив за разплащане |
|---|---|
| Директно издаване | Централната банка издава резервите като токени върху програмируема платформа. |
| Мост / синхронизация | Слой за свързване съгласува DLT трансакциите със системата за брутен сетълмент в реално време (RTGS). Резервите остават нетокенизирани. |
| Частен посредник | Посредник издава токени, изцяло обезпечени с централнобанкови резерви. Резервите остават извън блокчейна; токенът е частно вземане. |
Правната разлика има значение независимо от пълното обезпечение. В речта си от 28 август Шнабел посочва, че при частния модел притежателят няма пряко вземане към централната банка. Той зависи от оперативната, финансовата и правната устойчивост на посредника.
Директното издаване според нея позволява и по-дълбока промяна: централната банка би могла да извършва операции по паричната политика чрез програмируеми договори. Когато резервите и обезпечението са в една програмируема среда, прехвърлянето им може да се изпълнява едновременно, а управлението на обезпечението да се автоматизира.
ЕЦБ цели да запази паричната основа на банковата система
Аргументът на Шнабел е свързан с ролята на централната банка при осигуряването на ликвидност. Според нея частният издател на стейбълкойн не разполага със същата самостоятелна възможност да увеличава предлагането на ликвидност при финансов стрес. Затова тя разглежда стейбълкойните като допълнение към централнобанковите пари.
Целта е да се запази двустепенната система: търговските банки обслужват клиентите, а централнобанковите пари осигуряват общата основа за окончателно уреждане на задълженията. Токенизацията променя инфраструктурата, без сама по себе си да премахва тази институционална зависимост.
Практическият контекст е стартирането на Pontes на 21 септември. Октомврийската презентация описва комбинация от мостово решение и DLT на Евросистемата с два начина за сетълмент — през TARGET2 или DLT. Денонощната работа и децентрализираната програмируемост са посочени като бъдещи подобрения, а не като изцяло налични функции.
В съобщението за старта на Pontes ЕЦБ уточнява, че услугите и работното време ще се разширяват постепенно, с пълно внедряване, очаквано до 2028 г. Успоредно Appia изследва бъдещата архитектура на европейските токенизирани финанси и цели да изготви проект за нея до същата година.
Тук става дума за институционални разплащания. Потребителският проект, включително тестовете на цифровото евро с търговци, е отделна линия на работа.
Източници:
1. ЕЦБ — Изабел Шнабел, „Central banks on-chain“, презентация, 1 октомври 2026 г.
2. ЕЦБ — „Central banks on-chain“, реч в Джаксън Хоул, 28 август 2026 г.
3. ЕЦБ — „Eurosystem brings central bank money to tokenised finance“, 21 септември 2026 г.